03.09.12

Изложба 2012 • Exhibition 2012















A therapist once told me to talk to water. Tell it that you love it, he said, before you drink it. Or if you feel too silly just stir it a couple of times with your finger and think it. I tried it a few times that week but it felt too unhygienic.
There was this Bukowski story where he stays with this woman, and she has all these animals, pets - but like tigers and snakes and that. Anyway, in the night he wakes and sees the tiger go into her room and he follows secretly and watches her and the tiger fuck. The next night its the snake and so on. All the animals are her lovers, and he becomes her lover too. The final scene is in the hospital and she's just given birth to a creature that is all the animals and the 2 humans combined. Its beautiful and horrific.
I have often had animal lovers in my dreams. It was never disturbing to me and there would always be intelligent communication and complex social scenarios. I don't think we spoke vocally though, probably just telepathy or something. The inter-species thing was never an issue, the power imbalance just didn't exist.
My grandfather said I resembled a dead insect in my poses when I life-model for his Sunday-painter class. In this context its hard to interpret that as a negative because clearly one should be as still as possible. But insects are more flattering in the specific than the general. A dragonfly, say, or a honeybee, even a caterpillar.
A few months ago I was staying on a tiny island in the Pacific and I played a Brahms choir piece to the ocean. I played it on full volume on my mobile phone, which I put on the sand out of the tide's reach. The clouds were reflected in the shiny surface. It seemed to me like an exotic choice for that part of the ocean.
I interviewed a large wooden floor once. It was a formal affair complete with cameras, crew, microphones, boom, and documentary-filmmaker leather jacket. Its kind of embarrassing to watch now though because I tried to flirt with it a little and in retrospect its kind of inappropriate. This blatant humanness, its so unsubtle somehow.
Animal communicators upset me. I think the shamanistic ones are ok, who like tune in to the energy and that, but the ones that translate pets messages to their owners are humiliating. Rabbits didn't come here with a special message for humans. Rabbits did not come here to teach us about love. If anything they came to teach other rabbits about rabbit-love. 

Signe Ross 2012


Веднъж лекарят ми каза да говоря на водата. Преди да я изпиеш, кажи ѝ, че я обичаш, каза ми той. Или пък, ако ти се струва твърде глупаво, просто я разбъркай с пръст няколко пъти и си го помисли. Изпробвах го няколко пъти тази седмица, но ми се стори твърде нехигиенично.

Спомням си една история на Буковски, в която той остава при една жена, която има толкова много животни, домашни любимци – нещо като тигри, змии и други подобни. Както и да е, през нощта той се събужда и вижда как тигърът влиза в нейната стая, тайно го проследява и наблюдава как тя и тигърът се чукат. През следващата нощ същото се случва със змията и така нататък. Всичките животни са нейни любовници, той също става неин любовник. Заключителната сцена е в болницата, където тя току-що е родила същество, обединяващо всичките тези животни, както и двете човешки същества. Красиво и ужасяващо.

Насън често имах любовници животни. Това никога не ме притесняваше, винаги имаше интелигентно общуване и сложни социални сценарии. Не мисля, че си говорехме с глас, вероятно телепатично или по някакъв подобен начин. Нещото, което се случваше между видовете, никога не беше проблем, просто не съществуваше липса на равновесие на силите.
Дядо ми казваше, че, когато позирах на неговите неделни уроци за художници, приличам на мъртво насекомо. Трудно е в този контекст това да се интерпретира като негативно, понеже е ясно, че моделът трябва да е колкото се може по-застинал. Насекомите са ласкави по-скоро в конкретния случай, отколкото като цяло. Например водно конче или пчела, или дори бръмбар.
Преди няколко месеца бях отседнала на малък остров в Тихия океан и пуснах на океана произведение за хор на Брамс. Пуснах го увеличено до дупка от мобилния телефон, който оставих на недостижимия за вълните пясък. Облаците се отразяваха в лъскавата повърхност. Изглеждаше ми екзотичен избор за тази част на океана.
Веднъж интервюирах просторен дървен под. Беше рутинна задача, изпълнена с камери, екип, микрофони, оживление и коженото яке на режисьор на документални филми. Вече е малко неудобно да бъде гледан, понеже се опитах да пофлиртувам с него – от днешната ретроспекция това ми изглежда неподходящо. Това кресливо човекоподобие, по някакъв начин толкова тромаво.
Общуващите животни ме разстройват. Мисля, че тези с шамански способности, които обичат да се настройват на същата честота като тази на енергията, са поносими, но тези, които превеждат съобщенията на домашните любимци на техните собственици, са унизителни. Тук зайците не се явяват с някакво специално съобщение за хората. Зайците не се явяват, за да ни научат на любов. Ако се явяват за нещо, то е да научат други зайци на заешка любов.
Сигне Рос 2012


20.08.12

Откриване 2012 • Opening 2012

Баба Васа • Baba Vasa











DJ Johannes Hierzenberger

DJ Tobias Gossow

DJ Trakk !!!



Ники с шапка, плетена от Баба Васа
Niki wears a hut, made by Baba Vasa


10 ГОДИНИ МАЗЕТО НА БАБА ВАСА
10 YEARS BABA VASA'S CELLAR

Гости 2012 • Guests 2012


Колето 



Аксел • Axel Stockburger



Dimmo Petrov (DJ Trakk)

06.08.12

10.08.2012


10 Jears Baba Vasa's Cellar!!! 10 години Мазето на Баба Васа!!


10 Jears Baba Vasa's Cellar!!!
10 години Мазето на Баба Васа!!


for englisch version please scroll down


humanimals - изследване на инфравидовете

Мазето на Баба Васа
Ул. Марица 22
Шабла, България

Откриване 10.08.2012, 20.00

Куратор: Аксел Щокбургер

Участници:

Сьорен Енгстед (Дания)
Карин Фошар (Франция)
Джули Гуфлер (Дания)
Яне Хайс (Германия)
Николас Ясмин (Франция)
Деян Калудйерович (Сърбия)
Барбара Капуста (Австрия)
Изабела Колхубер (Австрия)
Лазар Лютаков (България)
Йоханес Порш (Австрия)
Франц Шуберт (Австрия)
Сигне Рос (Нова Зеландия)

DJs: Trakk (София), Tobias Gossow (Виена), Johannes Hierzenberger (Виена)

През 1970 белгийският концептуален художник Марсел Бродхарс решава да интервюира котка, задавайки и множество донякъде езотерични въпроси относно модните течения в пазара на изкуство и проблемите на естетиката. Разбира се, котката отговаря по своя естетвен начин, мяукайки и мъркайки след всеки въпрос. Почти 30 години по-късно, френският философ Жак Дерида дефинира по подобен начин взаимодействието с котка като събитие, маркиращо сложните отношения между човек и животно. Наблюдаван от своята котка докато излиза от душа той задава въпроса: "Преди котката да ме види гол, по какъв точно начин ще изпитам срам? Като животно, което няма чувство за голота? Или обратното, като човек, който запазва чувството си за голота? В тази връзка, кой съм аз? Кой е този, който съм? Кой трябва да бъде попитан, ако не другият? Вероятно самата котка? (Жак Дерида, 1997)

Тези две позиций са в основата на изложбата humanimals - изследване на инфравидовете, която събира група от международни автори, третиращи появата на разделителната линия между човек и животно. В своята книга "На открито", Джорджо Агамбен следва историята на философската операция , фокусирана върху разясняване на това какво означава да си човек, процес който той нарича "антропологична машина". Този процес е преминал през различни фази, от характеризирането на животните като механични създания без душа, през декларирането на множество от паралелни светове с форми на живот от Якоб фон Икскюл, до въведеното от Дона Харауей понятие за животните като " значимите други". Авторите в humanimals - изследване на инфравидовете се фокусират върху тази "антропологична машина", следвайки собствените си практики, служейки си с широк диапазон от медий, като фотография, живопис, рисунка, видео и инсталация.

За куратора: Аксел Щокбургер е художник и теоретик, живеещ и работещ във Виена. Той е учил в Университета по приложни Изкуства, Виена в класа на Петер Вайбел и пише докторат към Университета по изкуства, Лондон. Негови филми и инсталаций са показвани на множество международни форуми и изложби. Сред неговите проекти са основаването на независимия телевизионен канал TIV във Виена през 1998, както и съвместната работа с лондонската група за медия арт D-Fuse (2000-2004). В момента той е научен сътрудник към отдела за визуални изкуства и дигитални медий към Академията за изобразителни изкуства, Виена.




Мазето на баба Васа
Ул. Марица 22
Град Шабла
България


humanimals
an infraspecies exploration

Venue: Baba Vasa's Cellar
Marica 22 Street
Shabla, Bulgaria

Opening: 10.08.2012

Curator: Axel Stockburger

Artists:

Søren Engsted (DK)
Karine Fauchard (FR)
Julie Gufler (DK)
Jane Heiss (DE)
Nicolas Jasmin (FR)
Dejan Kaludjerović (AUT/CS)
Barbara Kapusta (AUT)
Isabella Kohlhuber (AUT)
Lazar Lyutakov (BG)
Johannes Porsch (AUT)
Franz Schubert (AUT)
Signe Ross (NZ)


In 1970 the Belgian concept artist Marcel Broodthaers decided to conduct an interview
with a cat, asking numerous slightly esotheric questions about trends in the the art market and issues of aesthetics. Naturally the cat answered in her appropriate way, 
miaowing and purring after every question. Nearly thirty years later, the French Philosopher Jacques Derrida similarly positioned the encounter with a cat as an event signifying
the complex relationship between human and animal. Following a scene where his cat observes him stepping out of the shower he asks: "before the cat that looks at me naked, would I be ashamed like an animal that no longer has the sense of nudity? Or on the contrary, like a man who retains the sense of his nudity? Who am I therefore? Who is it that I am (following)? Whom should this be asked of if not of the other? And perhaps of the cat itself? (Jacques Derrida, 1997).

These two positions became the starting point for the exhibition humanimals - an infraspecies exploration, which showcases a range of international artists who approach the emergence of the dividing line between human and animal. In his book "the open" Giorgio Agamben traces the history of the philosophical operation aimed at bringing about what it means to be human, a process he calls "the anthropological machine". This process has seen many different stations, from Descartes
characterisation of animals as mechanical entities lacking a soul, over Jakob von Uexkülls declaration of a multitude of different parallel lifeworlds, towards Donna Haraway's notion of animals as "significant others". The artists in humanimals - an infraspecies exploration engage with this "anthropological machine" according to their respective practices, ranging from photography over painting, drawing, video and installation.


About the curator:

Axel Stockburger is an artist and theorist who lives and works in Vienna. He studied at the University of Applied Arts in Vienna with Peter Weibel and holds a PhD from the University of the Arts, London. His films and installations are shown internationally. Among other projects he has initiated the independent art television channel TIV in Vienna in 1998 and collaborated on international projects with the London based media art group D-Fuse (2000-2004). At present he works as scientific staff member at the Department for Visual Arts and Digital Media / Academy of Fine Arts in Vienna.